Новата Година, Колада
Поздравленията за Нова година сред бесарабските българи съчетават традиционни български обичаи с местни влияния. Ето някои от основните характеристики:
- Суровакане (Сурвакане): Този обичай е много разпространен и сред бесарабските българи. На 1 януари сутринта деца (сурвакари) обикалят къщите на роднини и съседи и удрят леко по гърба на хората със суровачка (украсена дрянова клонка), като изричат благословии за здраве, плодородие и благополучие през новата година. Суровачката символизира здравето и силата, а ударите – предаването на тази сила на хората. Стопаните даряват сурвакарите с пари, плодове, сладкиши и други лакомства. Текстът на сурвакарските благословии може да варира, но обикновено съдържа пожелания за здраве, берекет и щастие.
- Коледуване (Коледарене): Въпреки че е по-характерно за Коледа, в някои райони на Бесарабия коледуването може да продължи и по Нова година. Коледарите обикалят къщите, пеят коледарски песни и благославят домакините, които ги даряват с храна и пари.
Изгряла ясна звизда, ой колада, колада
Над стопански ясни двори, ой колада, колада
То не бяло ясна звезда, ой колада, колада
Ами бяла малка мома, ой колада, колада
Малка мома щом запее, ой колада, колада
Щом запее слънце грее, ой колада, колада
Слънце грее на земята, ой колада, колада
Мир да има на земята, ой колада, колада
Тъз година и догодина, ой колада, колада
Догодина до амина, ой колада, колада.
- Трапезата на Нова година: Новогодишната трапеза е богата и изобилна, като символизира надеждата за благополучие през следващата година. Традиционни ястия са баница с късмети (в която се слагат монети, дрянови пъпки, листенца от роза и др., символизиращи здраве, късмет, любов и т.н.), печено прасе или пуйка, сарми, пълнени чушки, различни видове хляб и сладкиши.
- Наричания и гадания: В някои райони се практикуват различни наричания и гадания за здраве, любов и плодородие. Например, се гадае по въглените в огнището, по лука, по боба и др.
- Посещение на роднини и приятели: Нова година е време за събиране със семейството и приятелите. Хората се посещават взаимно, разменят си подаръци и си пожелават щастлива нова година.
Важно е да се отбележи, че конкретните обичаи и традиции могат да варират в различните райони на Бесарабия, в зависимост от местните особености и влияния. Въпреки това, общото е запазването на българската идентичност и традиции, съчетано с елементи, характерни за региона. В съвременността, наред с традиционните обичаи, бесарабските българи празнуват Нова година и по съвременен начин, с фойерверки, музика и танци. Въпреки промените, духът на празника и пожеланията за здраве, щастие и благополучие остават непроменени.
2023-2024
2024-2025
Трифон Зарезан (или Ден на лозаря)
-е български народен празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари, а не когато Българската православна църква тържествено чества Трифоновден.
Той е сред най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Така нареченият Кършовден, когато се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата, се свързва с деня на св. св. Константин и Елена (след прецъфтяване на лозата). По Костадинов ден във Видинско или по Петровден в Старозагорско започват да връзват младите лозя с лико. Новото грозде се освещава в църква на Голяма Богородица или Преображение. Гроздоберът Виноберма се оповестява официално след Кръстовден. Всички тези гранични периоди в отглеждането на лозата и производството на вино са повече или по-малко обичайно и ритуално отбелязани в народната традиция, като са прикрепени към определен календарен светец. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
2023
Видео 2023 
Видео 1995
Лазаревдень
Лазарев день — это христианский праздник, отмечаемый в субботу за неделю до Пасхи. Он посвящён воскресению праведного Лазаря, друга Иисуса Христа, который, согласно Евангелию от Иоанна, был воскрешён Христом на четвёртый день после смерти. Этот день также называют Лазаревой субботой. Событие воскресения Лазаря символизирует победу жизни над смертью и служит предзнаменованием Воскресения Христова. Лазарев день — это не только важное духовное событие, но и момент подготовки верующих к Страстной неделе и Пасхе. В православной традиции этот день имеет особое значение, так как напоминает о чудесах Христа и силе веры.
В народной культуре Лазарев день был связан с весенними обрядами. В некоторых регионах, особенно на Балканах и в южных славянских странах, девушки водили хороводы, пели обрядовые песни, одевались в красивые одежды и несли зелёные ветви — символ возрождения природы. Такие обычаи сохраняются в некоторых деревнях и до сих пор.
Лазарев день — это время надежды, радости и обновления. Он напоминает людям о важности сострадания, любви и веры в чудо. В этот день верующие посещают храм, участвуют в богослужении, а также готовятся духовно к встрече самого главного христианского праздника — Пасхи.
2025
Видео 2025
